| моп - Намерени са 25 думи от търсенето |
|---|
| мой - моя, мое, мн. мои, крат. ми, притеж. мест. Който ми принадлежи или се отнася към мене. Мой приятел. Моя книга. • Мой човек. 1. При... |
| мор - морът, мора, само ед., м. Смъртоносна болест или природно бедствие, което унищожава много хора или животни; епидемия. Мор по добит... |
| мощ - мощта, само ед., ж. Могъщество, сила, здравина. Душевна мощ. |
| поп - попът, попа, мн. попове, (два) попа, м. 1. Православен свещеник. 2. Изобщо свещеник. 3. Прен. Разг. Карта за игра с нарисувана на ... |
| топ - топът, топа, мн. топове, (два) топа, м. Тежко огнестрелно оръдие. Топът гръмна. // същ. умал. топче, мн. топчета, ср. • На топа на... |
| цоп - междум. За наподобяване на звук при падане във вода или в друга течност. |
| чоп - чопът, чопа, мн. чопове, (два) чопа, м. Разг. Жребий. Хвърлям чоп. Тегля чоп. |
| шоп - шопът, шопа, мн. шопи, м. Българин, който произхожда от Западна България, в района около София, Перник, Самоков. |
| мопс - мопсът, мопса, мн. мопсове, (два) мопса, м. Порода домашни кучета с голяма кръгла глава и къса тъпа муцуна. |
| космополит - мн. космополити, м. 1. Човек, който поради професията си живее и/или работи в различни страни. 2. Привърженик на космополитизма. 3... |
| умопомрача - умопомрачиш, мин. св. умопомрачих, мин. прич. умопомрачил, св. — вж. умопомрачавам. |
| умопобъркам - умопобъркаш, св. — вж. умопобърквам. |
| умопобърквам - умопобъркваш, несв. и умопобъркам, св.; кого. Причинявам побъркване, полудяване. — умопобърквам се/умопобъркам се. Побърквам се, п... |
| космополитен - космополитна, космополитно, мн. космополитни, прил. 1. Който се отнася до космополит. Космополитен стил на живот. 2. В който има х... |
| самопризнание - мн. самопризнания, ср. Признаване на собствена вина при престъпление пред съд или пред следовател. Правя пълни самопризнания. |
| умопомрачавам - умопомрачаваш, несв. и умопомрача, св.; кого. Разстройвам разсъдъка, подлудявам. // прил. умопомрачен, умопомрачена, умопомрачено,... |
| умопомрачение - само ед. 1. Побърканост, неспособност за разбиране; лудост. 2. Прен. Силно объркване, заслепление, вълнение. Изпадам в умопомрачен... |
| космополитизъм - само ед. Теория, която провъзгласява човека за жител на света за сметка на националната му култура и традиции. |
| космополитичен - космополитична, космополитично, мн. космополитични, прил. 1. Който се отнася до космополит и космополитизъм. Космополитично същест... |
| самопроизволен - самопроизволна, самопроиз-волно, мн. самопроизволни, прил. Който възниква от само себе си, без външни причини. Самопроизволно изпу... |