мн. заместници, м. 1. Лице с ограничени спрямо ръководителя функции. Заместник-министър. Заместник-ректор. 2. Лице, което продължава функциите на друго лице; приемник. // прил. заместнически, заместническа, заместническо, мн. заместнически.
Съновник: Заместване, заместник
че имаш, ако сънуваш, ще се скараш с любим човек или ще прекратиш някоя работа, която ти носи пари и ти доставя удоволствие. ако ти заместваш някого, ще се откажеш от досегашните си позиции и от всичко, постигнато до този момент.