единствена,
единствено, мн. единствени, прил. 1.
Само един, без други.
Това е единственият ми
екземпляр, другите ги раздадох. 2. Само
този, даденият, и никой друг. Единствен той все още спазва правилата. 3. Изключителен, уникален. Единствен по рода си. // нареч. единствено. • Единствено число. Спец. В езикознанието — граматична форма, която означава единичност, неразчлененост.