еди-каква,
еди-какво, мн. еди-какви, неопр. мест. Във възпроизведена реч — за специфициране на
определен признак от говорещия
като неопределен пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Имала еди-какви тоалети, всеки ден ги сменяла. — еди-какъв си, еди-каква си, еди-какво си, мн. еди-какви си. 1. За подсилване на неопределеността пред слушащия. 2. За изтъкване на значимостта на признака. Той не е еди-какъв си, той е най-добрият.