една, едно, мн. едни, числ. 1. Числото 1. 2.
Като неопр.
член. За специфициране на
определен предмет от говорещия
като неопределен пред слушащия. Да сте виждали тук наоколо едно куче? Един човек пита за тебе. Една нощ си събрала багажа и изчезнала. Един добър ученик никога не би постъпил така. 3. Като неопр. мест. За изразяване на пренебрежително отношение към предмет или лице. Той пък е един журналист! • В един глас. Всички едновременно, заедно. • До едно време. Разг. До определено време. Цо едно време се ходи мома, ама после — трябва да се жениш. • Един-два/едно-две/един-двама. Приблизително толкова, колкото казвам, но малко. Трябват ми още един-два дни. • Един ден. Някой ден, някога. Един ден ще ми благодариш, да знаеш! • Един-единствен. Само един. • Един или друг. Някакъв. По една или друга причина. По един или друг повод.