мн. дузпи, ж. Спец. Във футбола -
единайсетметров
наказателен удар,
който се изпълнява от един
състезател, застанал сам срещу вратаря на противниковия отбор. Печеля мача с дузпи. • Бия дузпата (на някого). Жарг. Изгонвам, изпъждам или изоставям, разделям се.