дрънкаш, несв. 1.
Издавам специфични прекъснати отсечени звуци при разлюляване или при
движение;
звъня. Менците дрънкат
долу на мегдана. В касичката
нещо дрънкаше. 2. Удрям, разлюлявам нещо, та издава такива звуци. Дрънкам (с) герданите. 3. Разг. Пренебр. Свиря неумело на струнен или клавирен инструмент. Дрънкам на пиано. 4. За музикален инструмент — издавам нехармонични звукове. Пианото дрънкаше в съседната стая. 5. Прен. Разг. Пренебр. Говоря много, напусто. Стига си дрънкала, ами се хвани за работа. 6. Прен. Разг. Кого. Моля нетърпеливо, като повтарям често молбата си. Дрънкаше баща си да и купи шлифер. — дрънкам се. Разг. С кого. Закачам се, споря, карам се. Не се дрънкай с брат си.