нареч. 1. В
съответствие с някакви изисквания, норми;
както трябва. Помисли
добре!
Добре подготвен студент. 2. Правилно, точно. Разбра ли добре урока? 3. В положителна посока, предполагаща положителни последици. Работите не вървят (на) добре. 4. В добро физическо и емоционално състояние. Добре съм. 5. Препоръчително, желателно. Добре е да се отбиеш там. 6. Напълно достатъчно, значително. Там добре плащат. 7. Част. Разг. Съгласен съм; да. Добре, ще дойда и аз. 8. Само в сравнителна степен: по-добре — за предпочитане. По-добре да не говорим за това. 9. Само в сравнителна степен: по-добре — по-точно, по-право. Той се протегна на гръб, за да почива, или по-добре, да работи с ума си. (Ив. Вазов) • Добре дошъл! — Добре заварил! Разг. Размяна на поздрави между домакин и гостите му. • Добре дошъл съм. Радват ми се като гост. • Идва ми/дойде ми добре. Разг. Получавам нещо в момента, в който ми е необходимо, тъкмо навреме. • Намирам за добре. Намирам, смятам за правилно.