мн. добитъци, (два) добитъка, м. 1. Само ед. Домашни животни, които се използват за работа, за храна, за добиване на различни продукти - мляко, кожа и др. Отивам да храня добитъка. 2. Добиче. 3. Прен. Разг. Пренебр. Глупав, безчувствен човек.
Съновник: Добитък
Ако насън отглеждаш, ще станеш жертва на нечестни сделки и непочтени намерения.