мн. даскали, м. 1. Остар.
Учител. 2. Разг. Пренебр. Учител. 3. Разг.
Ученик. // прил. даскалски, даскалска, даскалско, мн. даскалски. Даскалски
манталитет. • Иди да си вземеш парите от даскала,
който те е учил. Ирон.
Нищо не знаеш, много грешиш. • Даскалска поезия. Спец. Стихотворения, писани от български учители през първата половина на XIX век и посветени на просветата, училището, учителите и др.