з---- - Намерени са 111 думи от търсенето |
зайре - само ед. 1. Всички видове зърнени храни, обикн. предназначени за животни. 2. Запаси от зърнени храни. |
залез - само ед. 1. За слънце - скриване зад хоризонта; заник, захождане. 2. Прен. Упадък, изчезване на нещо, което е било във възход. Зал... |
залея - залееш, мин. св. залях, мин. прич. залял, св. - вж. заливам. |
запия - запиеш, мин. св. запих, мин. прич. запил, св. - вж. запивам. |
запра - запреш, мин. св. запрях, мин. прич. запрял, св. - вж. запирам. |
зарея - зарееш, мин. св. зареях, мин. прич. зареял, св. Започвам да рея, обикн. поглед. Зарея поглед в далечината. - зарея се. 1. За погле... |
зарин - само ед. Спец. Бойно отровно вещество с нервнопаралитично действие. |
захар - захарта, мн. захари, ж. 1. Само ед. Бяло кристално лесноразтворимо вещество със сладък вкус, което се добива от тръстика, цвекло и... |
здрач - здрачът, здрача, само ед., м. 1. Полумрак, сумрак, преди да е изгряло слънцето и веднага след залязването му. Фигурата му изчезна ... |
зейна - зейнеш, мин. св. зейнах, мин. прич. зейнал, св. - вж. зейвам. |
знаен - знайна, знайно, мн. знайни, прил. Който е известен, познат. Знаен е в този край. |
забия - забиеш, мин. св. забих, мин. прич. забил, св. — вж. забивам. |
забой - забоят, забоя, мн. забои, (два) забоя, м. Място в мина, където се копае руда (въглища). Работя на забоя. |
завет - само ед. 1. Място, защитено от вятър. Стоя на завет. 2. Прен. Спокойно, осигурено място или положение. С тази длъжност си винаги н... |
завея - завееш, мин. св. завях, мин. прич. завял, св. — вж. завявам. |
завия - завиеш, мин. св. завих, мин. прич. завил, св. — вж. завивам. |
завод - мн. заводи, (два) завода, м. Голямо индустриално предприятие. Машиностроителен завод. // прил. заводски, заводска, заводско, мн. з... |
завой - завоят, завоя, мн. завои, (два) завоя, м. 1. Дъгообразна извивка на път, река и др., чрез която се изменя посоката на движение. Пъ... |
завра - завреш, мин. св. заврях, мин. прич. заврял, св. — вж. завирам. |
завря - завриш, мин. св. заврях, мин. прич. заврял, св. — вж. завирам. |