| obi - Намерени са 140 думи от търсенето |
|---|
| лоби - мн. лобита, ср. Група лица, които се опитват да влияят върху другите в полза на социална или политическа кауза. Президентско лоби ... |
| обир - мн. обири, (два) обира, м. 1. Голяма кражба. Банков обир. Въоръжен обир. 2. Прен. Твърде голямо вземане, високи цени. Това си е чи... |
| обич - обичта, само ед., ж. 1. Сърдечно влечение към някого или нещо; чувство на нежност и привързаност. Синовна обич. 2. Любов. Китка за... |
| хоби - мн. хобита, ср. Любимо занимание през свободното време (но не професия). Хобито ми е да колекционирам марки. |
| добив - мн. добиви, м. 1. Само ед. Добиване. Добивът на руда не е лесна работа. 2. Нещо, което е добито. Високи добиви. |
| добия - добиеш, мин. св. добих, мин. прич. добил, св. — вж. добивам. |
| обида - мн. обиди, ж. 1. Несправедливо оскърбление, засягане на честолюбието, огорчение. Понасям обиди. 2. Чувството, което предизвиква та... |
| обидя - обидиш, мин. св. обидих, мин. прич. обидил, св. — вж. обиждам. |
| обиск - мн. обиски, (два) обиска, м. Официален служебен оглед на някого или нещо, за да се открие доказателство за престъпление или укрити... |
| обица - мн. обици, ж. Обеца. |
| побия - побиеш, мин. св. побих, мин. прич. побил, св. — вж. побивам. |
| робия - само ед. Робство. |
| фобия - мн. фобии, ж. Страхово състояние — болестен страх от нещо, обикн. без основание. |
| бобина - мн. бобини, ж. Спец. Макара или ролка, с намотана на нея нишка, лента, жица и пр. |
| добиче - мн. добичета, ср. 1. Едро домашно животно, което се използва за работа, за храна, за добиване на различни продукти. Добичето го гл... |
| кобила - мн. кобили, ж. 1. Женската на коня. Извеждам кобилата на двора. 2. Прен. Разг. Пренебр. Висока и груба жена. // прил. кобилешки, к... |
| лобист - мн. лобисти, м. Член на лоби. |
| обиден - обидена, обидено, мн. обидени, прил. 1. Който е засегнат от обида. Тя ми е обидена, защото я нарекох глупачка. 2. Който изразява ч... |
| обикна - обикнеш, мин. св. обикнах, мин. прич. обикнал, св. — вж. обиквам. |
| обилен - обилна, обилно, мн. обилни, прил. Който е в голямо количество; предостатъчен, изобилен. Обилен снеговалеж. Обилна храна. // същ. о... |