вътрешна, вътрешно, мн. вътрешни, прил.1. Който се намира вътре, навътре; който е обърнат навътре. Вътрешни органи. Вътрешен джоб. Вътрешен двор.2. Който се отнася до дейност вътре в една държава, организация. Министерство на вътрешните работи. Вътрешна търговия. Вътрешно първенство. Вътрешен конкурс.3. Който съставя съдържанието, същността. Вътрешни подбуди. Вътрешен драматизъм.4. Разг. Близък, запознат, свързан в личен или професионален план. Нали сме вътрешни на сватбата? Ти като по-вътрешен можеш да кажеш.// нареч. вътрешно.

indoor