--к---а - Намерени са 56 думи от търсенето |
Арктика - (по гр. arktikos 'северен')Геогр. Северната полярна област на земното кълбо.// Прил. арктичен и арктически. |
баклава - мн. баклави.Силно подсладена и напоена с гъст захарен сироп баница с пълнеж от орехи между отделните кори. |
бъклица - мн. бъклици.Малък плосък дървен съд с кръгла форма за вино, което се пие обикн. на свадба, празник и под. |
ваксина - мн. ваксини.Препарат от живи организми за имунизиране на хора и животни.// прил. ваксинен. |
вакуола - (нлат. vacuola, умал. от vacuum 'празно пространство')Биол. Малки кръгли празнини в клетките, съдържащи различни течност... |
докопча - докопчиш, мин. св. докопчих, мин. прич. докопчил. св. — вж. докопчвам. |
докосна - докоснеш, мин. св. докоснах, мин. прич. докоснал, св. — вж. докосвам. |
ескадра - мн. ескадри, ж. Спец. Голямо военно съединение на бойни кораби или на самолети. // прил. ескадрен, ескадрена, ескадрено, мн. ескад... |
жокейка - мн. жокейки, ж. 1. Жена жокей. 2. Шапка с козирка, която се носи обикн. от жокеите. |
закълна - закълнеш, мин. св. заклех и закълнах, мин. прич. заклел и закълнал, св. - вж. заклевам. |
закалка - само ед. Добита от закаляване издръжливост. Имам добра закалка. |
закачка - мн. закачки, ж. Шега, задяване. • Имам закачка (с някого). Имам приятелски, интимни отношения. |
заключа - заключиш, мин. св. заключих, мин. прич. заключил, св. — вж. заключвам. |
закрила - само ед. Защита, покровителство. Търся закрила. Давам закрила. // прил. закрилен, закрилена, закрилено, мн. закрилени. |
закуска - мн. закуски, ж. 1. Първото хранене за деня сутрин или хапване след обед. 2. Малко ядене, хапване между основните хранения за подкр... |
изкисна - изкиснеш, мин. св. изкиснах, мин. прич. изкиснал, св. — вж. изкисвам. |
изключа - изключиш, мин. св. изключих, мин. прич. изключил, св. — вж. изключвам. |
изкопча - изкопчиш, мин. св. изкопчих, мин. прич. изкопчил, св. — вж. изкопчвам. |
изкрада - изкрадеш, мин. св. изкрадох, мин. прич. изкрал, св. — вж. изкрадвам. |
изкълча - изкълчиш, мин. св. изкълчих, мин. прич. изкълчил, св. — вж. изкълчвам. |