| sla - Намерени са 117 думи от търсенето |
|---|
| слаб - слаба, слабо, мн. слаби, прил. 1. Който има малка физическа_сила, мощ; изтощен, изнемощял, немощен, безсилен, анемичен. След болес... |
| ясла - мн. ясли, ж. 1.Подобно на корито приспособление, в което се поставя храна за селскостопански животни. 2.Ясли. Дремя/стоя като кон ... |
| аслан - мн. аслани, (два) аслана.Остар. Лъв. |
| гусла - мн. гусли, ж.1. Народен музикален инструмент с една струна, на който се свири с лък.2. Гъдулка. |
| сласт - сластта, само ед., ж. Сладострастие, похот. // прил. сластен, сластна, сластно, мн. сластни. |
| слава - само ед. 1. Почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност. Славата... |
| славя - славиш, мин. св. славих и славих, мин. прич. славил и славил, несв.; кого/какво. Отдавам почит, уважение, като допринасям за по-ши... |
| слама - само ед. Стъблата на житни растения, които остават след махането на зърното и обикн. служат за фураж. Легнахме върху сламата. // п... |
| слана - само ед. Замръзнали през есенните студени нощи изпарения по растенията. |
| слани - мин. св. слани, мин. прич. сланило, несв.; безл. Пада/има слана. |
| тесла - мн. тесли, ж. Дърводелски инструмент с острие за дялане и тъпа страна за зачукване на гвоздеи. |
| арслан - мн. арслани, (два) арслана.Диал. Аслан. |
| гуслар - гусларят, гусларя, мн. гуслари, м.Човек, който свири на гусла. |
| сладък - сладка, сладко, мн. сладки, прил. 1. Който е с вкус на захар, мед. Сладко грозде. 2. Прен. Който доставя удоволствие с вкуса си; п... |
| маслар - масларят, масларя, мн. маслари, м. Лице, което произвежда и/или продава масло. // прил. масларски, масларска, масларско, мн. масла... |
| ослабя - ослабиш, мин. св. ослабих, мин. прич. ослабил, св. — вж. ослабям |
| осланя - осланиш, мин. св. осланих, мин. прич. осланил, св. —- вж. осланявам. |
| сладка - мн. сладки, ж. Обикн. мн. Малък, обикн. тестен сладкиш; курабия, паста. За сватбата направиха няколко вида сладки. |
| слабак - мн. слабаци, м. Пренебр. 1. Слаб във физическо отношение човек. 2. Ученик или студент, който не учи добре, който получава ниски оц... |
| слабея - слабееш, мин. св. слабях, мин. прич. слабял, несв. 1. Намалявам телесното си тегло; отслабвам. 2. Намалявам силата си, обикн. всле... |