слаба, слабо, мн. слаби, прил. 1. Който има малка физическа_сила, мощ; изтощен, изнемощял, немощен, безсилен, анемичен. След болестта той е все още слаб. Слабо растение. 2. Който според ръста си има малка обиколка на тялото; сух, мършав, неохранен. Слабо момченце. 3. Разклатен, халтав, разслабен. Слабо здраве. 4. Който се поддава на външни влияния в преценките си, в мнението си; неустойчив, колеблив. Слаб човек. 5. Който не се отличава с интензивност. Слаба миризма. Слаб блясък. Слаб удар. 6. Малък, незначителен. Слаба утеха. Слаб наклон. 7. Прен. Който не притежава оптимални качества или стойност; лош. Слаб успех. Слаб студент. Слаб лекар. 8. Който е с намалена концентрация; ненаситен, разреден, разводнен. Слабо вино. Слаб разтвор. // прил. умал. слабичък, слабичка, слабичко, мн. слабички. // нареч. слабо. • Слаба работа. Разг. Малко. • Слабо място. Най-уязвимото място на някого или на нещо. • Слаб ток. Спец. Ток с ниско напрежение. • Социално слаб. Който е с малки доходи.

че си, ако сънуваш, с мъка ще постигаш успехите или печалбите си. ако отслабваш, има опасност да те победят конкурентите ти. друг ако е слаб, ще те молят за помощ, заем, застъпничество. ако насън отслабват силите ти, ще изгубиш позициите си или любовта на близък човек.

weak