мърсиш, мин. св. мърсих, мин. прич. мърсил, несв. 1.
Какво.
Правя да стане
мръсен;
цапам. 2. Прен. Кого/какво.
Скверня, петня. Мърся с постъпките си целия свой род. —- мърся се. 1. Сам себе си мърся; цапам се. Непрекъснато се мърсиш! 2. Замесвам се в нечисти истории; петня името си. Не искам и аз да се мърся в тая история!