мърмориш, мин. св. мърморих, мин. прич. мърморил, несв. 1.
Говоря неясно, неразбрано, обикн. на себе си.
Какво мърмори тоя? 2.
Досаждам с непрекъснато изразявано
недоволство, неодобрение. 3. На
кого. Карам се или съветвам, напътствам. Ще има да ми мърмори жена ми за тая покупка.