мъкнеш, мин. св. мъкнах, мин. прич. мъкнал, несв. 1.
Какво.
Влача,
тътря. 2.
Нося с
усилие. Мъкна куфара си. 3. Кого. Водя със себе си без нужда. — мъкна се. 1. Движа се едвам, влача се. 2. Ходя някъде, без да съм желан. • Мъкна на гърба си. Върша работата на друг, който е негоден. • Мъкна се в опашката. Изоставам, не напредвам.