Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

рабо - Намерени са 61 думи от търсенето
жабо - мн. жаба, ср. Набран нагръдник от тънък плат или дантела към дамска блуза или мъжка риза.
рало - мн. рала, ср. Просто оръдие за оране от дървена част, върху която се натиска, и метална, която пори, оре земята.
рамо - мн. рамена и рамене, ср. 1. Част от човешкото тяло от долната част на шията до горната част на ръката. С раница на рамо. 2. Част о...
рано - нареч. 1. В началото на някакъв период от време. Рано напролет дърветата се раззеленяват. 2. В ранната младост, близо до началото ...
расо - мн. раса, ср. Горна попска дреха по модела на дълга роба.
сабо - само ед. Летни обувки, най-често чехли, с дебела равна подметка от дърво или изкуствен материал.
рабош - само ед. Остар. Разцепено на две дръвце, по което в миналото са се бележели с нож сметки, вересии, вместо да се пишат в тефтер.
работа - мн. работи, ж. 1. Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие. Домакинска работа. 2. Професия, длъжнос...
работя - работиш, мин. св. работих, мин. прич. работил, несв. 1. Намирам се в действие, в дейност. Магазинът работи. Телевизорът не работи...
работен - работна, работно, мн. работни, прил. 1. През който се работи. Работен ден. Работна седмица. 2. Който е предназначен за работене. Р...
заработя - заработиш, мин. св. заработих, мин. прич. заработил, св. — вж. заработвам.
изработя - изработиш, мин. св. изработих, мин. прич. изработил, св. — вж. изработвам.
обработя - обработиш, мин. св. обработих, мин. прич. обработил, св. — вж. обработвам.
отработя - отработиш, мин. св. отработих, мин. прич. отработил, св. — вж. отработвам.
парабола - мн. параболи, ж. 1. Спец. В математиката — незатворена крива, описана от точка при определено движение. 2. Спец. Къса литературна ...
поработя - поработиш, лшн. св. поработих, мин. прич. поработил, св. — вж. поработвам.
работлив - работлива, работливо, мн. работливи, прил. Който обича да работи, да се труди; трудолюбив, работен. Работлива невеста. // същ. раб...
работник - мн. работници, м. 1. Човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва. Социален работник. Научен работн...
работяга - мн. работяги, м. Разг. Човек, който обича да се труди, да работи; работлив човек.
изработка - само ед. 1. Изработване. Изработката на един телевизор не е скъпа. 2. Начин, качество на изработване. Тази машина има отлична изра...
страници: 1 2 3 4
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: