бус - Намерени са 19 думи от търсенето |
бас - басът, баса, мн. басове и баси, (два) баса.1. В музиката - най ниският мъжки глас.2. Певец с такъв глас.3. Духов или струнен музик... |
бос - боса, босо, мн. боси. прил.1. Който е без обувки и/или чорапи. През лятото можеш да ходиш бос по тревата.2. Прен. Некомпетентен, н... |
бук - букът, бука, мн.букове, (два) бука.Широколистно планинско дърво с гладка сива кора и назъбени листа, чиято дървесина се използва з... |
бум - междум.За подражаване на гърмеж, изстрел или на подобен звук. |
бут - бутът, бута, мн. бутове, (два) бута.1. Част от крака на животно или птица — От коляното до хълбока.2. Разг. Бедрото на човек.// с... |
бух - междум.За подражаване на шум от падане на тежък предмет или от удряне в твърд предмет. |
буф - (фр. bouffe от ит. buffo) Книж.1. Комик - шут.2. Комичен. |
мус - мусът, муса, само ед., м. Вид десерт, приготвен от разбити на пяна плодове, мляко и яйца. Шоколадов мус. |
рус - руса, русо, мн. руси, прил. 1. За окосмяване на човек — който е със светъл, бледожълт цвят. Руса коса. 2. За човек — който е със с... |
бис - 1. Междум. Възглас на зрители като знак на одобрение за повторно изпълнение на номер от концертна програма.2. Същ. бисът, биса, мн... |
ребус - мн. ребуси, (два) ребуса, м. 1. Късо изречение, което може да се прочете, като се разгадават знаци, образи и др. Картинен ребус. ... |
глобус - мн. глобуси, (два) глобуса, м.1. Модел на земното кълбо, използван като учебно средство.2. Остар. Кълбовиден абажур. |
автобус - мн. автобуси, (два) автобуса.Многоместен автомобил за превоз на пътници. // прил. автобусен, автобусна, автобусно, мн. автобусни. |
аеробус - (фр. aerobus по аеро- + лат. (omni)bus 'за всички')Транспортен свръхзвуков самолет за 400—500 пътници.// Прил. аеробусен... |
омнибус - мн. омнибуси, (два) омнибуса, м. Остар. 1. Многоместна кола, теглена от коне, за превоз на пътници и товар. 2. Многоместен пътниче... |
микробус - мн. микробуси, (два) микробуса, м. Автобус с по-малки размери и малко места. |
обусловя - обусловиш, мин. св. обуслових, мин. прич. обусловил, св. — вж. обуславям. |
обуславям - обуславяш, несв. и обусловя, св.; какво. 1. Поставям условие за изпълнението на някакво действие. 2. Ставам причина за нещо. Влага... |
тролейбус - мн. тролейбуси, (два) тролейбуса, м. Многоместно превозно средство в градския транспорт, което се движи с електричество по безрелс... |