мн. мерници, (два) мерника, м. 1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване. Оптически мерник. 2. Прен. Ирон. Критерий, изискване, мерило. • Вдигам мерника. Разг. Ставам по-строг, по-взискателен (обикновено при изпит или конкурс). • Вземам на мерник. Разг. Започвам да преследвам някого, отмъщавам си.

ако видиш в съня си, някой те е взел на прицел. Aко се целиш през мерник, пази си мястото, работата или завоюваните позиции.

hindsight