мериш, мин. св. мерих, мин. прич. мерил, несв. 1.
Какво.
Определям величината на
нещо чрез измерване.
Меря ябълки. Меря стаята. 2. Какво. Проверявам дали облекло или обувки са мой размер. Меря блуза. 3. Какво/ кого. Вземам на прицел някакъв обект; целя. — меря се. 1. Меря (в 1 знач.) себе си. 2. Сравнявам себе си с друг. 3. Прицелвам се. • Меря си думите. Говоря, като обмислям това, което казвам. • Меря пътищата. Разг. Скитам без определена цел, шляя се. • Меря със същия аршин. Оценявам правилно, без да съм пристрастен.