ааама - Намерени са 66 думи от търсенето |
астма - само ед. Хронично заболяване, което се изразява в пристъпи на затруднено дишане или задушаване.// прил. астматичен. |
аязмо - мн. аязма.1. Свещен извор, обикновено при манастир или църква, чиято вода се смята за лековита.2. Местност, където има такъв извор... |
анима - (лат. anima 'душа')Псих. „Женската" страна от психиката. |
басма - мн. басми.Тънък памучен плат на различни шарки.// прил. басмен. |
бурма - мн. бурми.Разг. Винт.// същ. умал. бурмичка. |
валмо - мн. валма.Диал. Влакнеста топка; кълбо. |
взема - вземеш, мин. св. взех, мин. прич. взел, св.— вж. вземам. |
глума - мн. глуми, ж.Остар. Шега, закачка; подигравка, присмех. |
гнома - (нем. Gnome от гр. gnome 'способност за познание')Литер. Стихотворен афоризъм.// прил. гномически. |
двама - числ. Мъж и мъж или мъж и жена; две лица, като поне едното е от мъжки пол. Имам двама братя. Вечеря за двама. • Един-два-ма/двама-... |
догма - мн. догми, ж. Принцип, който се възприема безрезервно за абсолютна истина и се прилага без промяна, без съобразяване с конкретната... |
драма - мн. драми. ж. 1. Спец. Само ед. Един от основните литературни родове (заедно с лирика и епос), който използва диалогичната форма з... |
заема - заемеш, мин. св. заех, мин. прич. заел, се. — вж. заемам. |
знаме - мн. знамена, ср. Прикрепено на прът правоъгълно парче плат със специално оцветяване и герб, което служи за знак на държава, органи... |
гърмя - гърмиш, мин. св. гърмях, мин. прич. гърмял, несв.1. Произвеждам гърмеж (в 1 знач.), стрелям. Гърмят с пушките.2. Прен. Произвеждам... |
кърма - само ед. 1. Остар. Храна за добитък — трици, семена; кърмило. 2. Майчино мляко. Майката няма достатъчно кърма и бебето е гладно. |
кърмя - кърмиш, мин. св. кърмих, мин. прич. кърмил, несв.; кого. 1. Давам на кърмаче да суче. Майките кърмят децата през шест часа. 2. Пре... |
сърма - само ед. 1. Посребрени или позлатени медни жички, които се използват при бродерия или тъкане. Извеза блузата със сърма. 2. Материя... |
съчма - мн. съчми, ж. Сачма. |
тъкмо - нареч. 1. В определен момент, току-що. Тя тъкмо влезе и телефонът звънна. 2. Равно, точно. Тъкмо две години стаж не му достигнаха ... |