лъчиш, мин. св. лъчих, мин. прич. лъчил, несв.;
какво. Разг.
Отделям овце,
кози от общото
стадо или малки животни от майките им.
Лъча своите овце. Лъча агнетата от овцете. Лъча ги, за да ги издоя. — лъча се. 1. Отделям се, отбивам се. Вечер овцете се лъчат сами от стадото. 2. Прен. Деля се от хората, страня. // същ. лъчене, ср.