мн. луковици, ж. 1. Видоизменено кълбовидно стъбло у някои растения, което се състои от дебели, плътно прилегнали единвърхудруг слоеве, служи за храна и за начало на ново растение. Луковица на кокиче. Луковица на лук. Луковицата на чесън. 2. Разширение на основата на косъм. Луковица на косъма.
Съновник: Луковица
ако видиш или засяваш насън, напразно ще храниш големи надежди.