лудееш, мин. св. лудях, мин. прич. лудял, несв. 1.
Проявявам буйност (поради раздразнителност,
радост и др.).
Лудея от
ярост. Лудея от щастие. Децата лудеят. Конят лудя е часове по поляната. 2. Прен. За вятър, буря, море, вода — бушувам, тека буйно, бурно. Вятърът лудя цяла нощ. Морето лудее. 3. Прен. Изпитвам неудържимо любовно чувство и влечение. Лудея по него.