rez - Намерени са 109 думи от търсенето |
през - предлог. 1. Проникване, преминаване напряко или от единия до другия край на обекта. През реката. През стаята. През тълпата. Чанта ... |
резе - мн. резета, ср. Желязна пръчка, лента, която заключва врата, порта. Дръпни резето. |
срез - срезът, среза, мн. срезове, (два) среза, м. Разрез. Правя напречен срез. |
чрез - предлог. 1. За изразяване на средство, оръдие на действие; посредством. Той говори чрез устата на учениците си. 2. За изразяване н... |
бреза - мн. брези.Широколистно дърво с бяла кора и сърцевидни листа.// прил. брезов. |
нарез - мн. нарези, (два) нареза, м. Вдлъбната спираловидна бразда; улей, направен чрез рязане върху нещо. |
резач - мн. резачи, м. Човек, който реже или подрязва (обикн. дървета, дърва). |
резба - мн. резби, ж. 1. Само ед. Приложно изкуство, при което се дълбае върху дърво, кост и др. 2. Произведение на това изкуство, което с... |
резка - мн. резки, ж. Рязка. |
фреза - мн. фрези, ж. Машина с въртящи се остриета за обработка на метал, дърво, земя и др. Метална фреза. // прил. фрезов, фрезова, фрезо... |
отрез - мн. отрези, (два) отреза, м. 1, Спец. Част от кръг, заграден от дъга и хорда; сегмент. 2. Отрезка. |
резон - само ед. Разумно основание, право, довод, аргумент. Има резон. // прил. резонен, резонна, резонно, мн. резонни. Резонен въпрос. |
нерез - мн. нерези, (два) нереза, м. Нескопена мъжка свиня за разплод. |
резен - мн. резени, (два) резена, м. Отрязан къс хляб, плод, сланина или др. (обикн. с плоска форма). |
резец - мн. резци, (два) резеца, м. 1. Острие на сечиво за рязане. 2. Сечиво за рязане. 3. Прен. Преден зъб. |
резил - само ед. Разг. Срам, посрамване. |
трезв - трезва, трезво, мн. трезви, прил. Който не се поддава на увлечения; реален, практичен, ясен. Трезви разсъждения. Трезв ум. // същ.... |
презра - презреш, мин. св. презрях, мин. прич. презрял, св. — вж. презирам. |
разрез - мн. разрези, (два) разреза, м. 1. Равнина, плоскост, през която е разрязан един предмет. Разрез на сърце. 2. Продълговат и тесен о... |
резбар - резбарят, резбаря, мн. резбари, м. Човек, който резбова. // същ. резбарство, ср. |