крайна, крайно, мн. крайни, прил. 1.
Който се намира в края (на
множество подредени предмети). Крайната
къща на селото.
Краен квартал. Крайно място. 2. Който е пределен, последен, окончателен. Цо краен предел. Краен срок. Краен резултат. 3. Прен. Който е в пределна, изключително силна проява. Крайна нужда. Краен егоист. 4. Който е ограничен по брой, може да се преброи. Краен брой. 5. Който е последният възможен. Крайно време. Крайни мерки. В краен случай. • Крайно число. Спец. В математиката — число, което може да се дели без остатък. • В крайна сметка. В последна сметка.