крайността, мн. крайности, ж. 1. Само ед. Крайна степен. Изтощена съм до крайност. 2. Прекомерна проява на нещо, крайна постъпка. Стигам до крайности. Когато се напие, стига до крайности. От една крайност до друга. • Изпадам в крайност. В реакции или постъпки стигам до последна, крайна степен на проява. Скарали се и той изпаднал в крайност.

extreme