само ед. 1. Съгласуване, създаване на насочено
взаимодействие между действия или явления.
Координация на производствените процеси. 2. Спец. В анатомията — съгласуваност по
време, последователност и обем на рефлексните процеси в организма, обикн. на двигателната му дейност. Липсва координация в движенията на крайниците.