Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

уро - Намерени са 32 думи от търсенето
ура - междум. 1. Боен вик на войска. 2. Вик за изразяване на радост, възторг, поздрав.
ухо - мн. уши, ср. 1. Органът на слуха у човек или животно, който се намира от двете страни на главата. 2. Външната част на този орган. ...
урод - мн. уроди, м. Изрод.
урок - мн. уроци, (два) урока, м. 1. Учебна единица, включваща материал по един въпрос, често преподаван в един учебен час. Преподавам но...
суров - сурова, сурово, мн. сурови, прил. 1. За храна — който не е подлаган на топлинна обработка. Сурово месо. 2. Който не е готвен доста...
уроки - само мн. Разг. Според народните вярвания — злина, беда, която постига погледнатия с лоши очи или похваления. Хващат ме уроки. • Да...
уроня - урониш, мин. св. уроних, мин. прич. уронил, св. — вж. уронвам.
фурор - само ед. Шумен публичен успех; възторг, възхищение. Предизвиквам фурор.
курорт - мн. курорти, (два) курорта, м. 1. Място или селище с природни дадености за лечение или почивка. Морски курорт. Хубав планински кур...
урожай - урожаят, урожая, само ед., м. Реколта, добив, обикн. добра. Богат урожай на царевица.
уровен - само ед. Равнище, ниво. Уровен на живот.
уролог - мн. уролози, м. Лекар, специалист по урология.
сурогат - мн. сурогати, (два) сурогата, м. 1. Продукт, който е непълноценен заместител на друг продукт. 2. Прен. Пренебр. Непълноценен замес...
уронвам - уронваш, несв. и уроня, св.; какво. Накърнявам, засягам. Уронвам престижа. — уронвам се/уроня се. Накърнявам се, засягам се.
уродлив - уродлива, уродливо, мн. уродливи, прил. 1. Който е с природен недостатък, недъгав. 2. Който е грозен, безобразен, убог. Уродливи д...
щуротия - мн. щуротии, ж. Разг. 1.Характер на щур; лудост, ексцентричност. 2.Постъпка на щур. Способен е на всякакви щуротии.
суровина - мн. суровини, ж. Първични, необработени материали, които се използват в производството. // прил. суровинен, суровинна, суровинно, ...
суровица - мн. суровици, ж. 1. Още неизсъхнало отсечено дърво. 2. Дебела тояга; сопа.
урочасам - урочасаш, св. - вж. урочасвам.
прокурор - мн. прокурори, м. 1. Държавен служител, който следи за правилното прилагане на законите. 2. Държавен обвинител в съдебен процес. /...
страници: 1 2
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: