мн. ковчези, (два) ковчега, м. 1. Продълговат сандък с отделен капак, в който се полага покойник преди погребването. Ковчегът беше на катафалката. 2. Остар. Сандък за дрехи; ракла. • Ноев ковчег. Според Библията — ковчег, в който Ной поставил семейството си и по една двойка от всички животни, и така спасил от потопа човешкия и животинския свят.

Aко видиш насън, може да получиш наследство, неочакван подарък или изненадваща печалба. Aко правиш ковчег, ще се сбогуваш с миналото си, ще започнеш нещо ново. Aко лежиш в ковчег, ще излезеш победител в решителна схватка. ако носиш ковчег, трябва сериозно да се замислиш за нещо.

Ark