мн. кобилици, ж. 1. Истор. Дъгообразно извито дърво с длабове в двата края, което се е поставяло на рамото за носене на бакъри, кофи. 2. Високо дърво с чатал, за който е закрепен прътът на кофата, с която се вади вода от кладенец. 3. Лост на везни. 4. Спец. В техниката - устройство с такава форма.
Съновник: Кобилица (виж менци)
Aко видиш или носиш в съня си, значи си се захванал с безперспективна работа.