истинска, истинско, мн.
истински, прил. 1.
Който отговаря на действителността. Истинска
причина.
Истински случай. Истинското положение. 2. Който е чист, неподправен, нефалшифициран. Истински диамант. Истинско дърво. Истински сок. 3. Прен. Разг. Който много прилича на някого или нещо. Истински глупак. Истински артист. Истинска лудост.