| о--л-- - Намерени са 17 думи от търсенето |
|---|
| ожълтя - ожълтиш, мин. св. ожълтих, мин. прич. ожълтил, св. — вж. ожълтявам. |
| опълча - опълчиш, мин. св. опълчих, мин. прич. опълчил, св. — вж. опълчвам. |
| околия - мн. околии, ж. Истор. Административно-териториална единица в миналото. Луковитска околия. |
| обилен - обилна, обилно, мн. обилни, прил. Който е в голямо количество; предостатъчен, изобилен. Обилен снеговалеж. Обилна храна. // същ. о... |
| обилие - само ед. Изобилие, наличие на голямо количество от нещо. |
| овалям - оваляш, св. — вж. овалвам. |
| оголея - оголееш, мин. св. оголях, мин. прич. оголял, св. — вж. оголявам. |
| окалям - окаляш, св. — вж. окалвам. |
| околен - околна, околно, мн. околни, прил. 1. Който се намира наблизо. В околните къщи сега не живее никой. 2. Който минава около нещо; стр... |
| окуляр - мн. окуляри, (два) окуляра, м. Част от оптически уред, обърната към наблюдаващия. |
| олелия - мн. олелии, ж. Шум, врява, караница. Вдигне ли се олелия, то се знае, че сме ние. |
| омалея - омалееш, мин. св. омалях, мин. прич. омалял, св. — вж. омалявам. |
| отглас - само ед. 1. Отговор на повикване; отзив. 2. Отражение на звук, ехо. 3. Спец. В граматиката — промяна на коренната гласна при образ... |
| очилар - очиларят, очиларя, мн. очилари, м. Разг. Човек, който прави или продава очила. |
| отклик - мн. отклици, (два) отклика, м. 1. Отговор на зов, на призив; отзвук. 2. Израз на отношение към нещо, отзив. |
| охолен - охолна, охолно, мн. охолни, прил. Който е изпълнен с изобилие, доволство. Охолен живот. // същ. охолност, охолността, ж. |
| оцелея - оцелееш, мин. св. оцелях, мин. прич. оцелял, св. — вж. оцелявам. |