Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

kan - Намерени са 160 думи от търсенето
кант - кантът, канта, мн. кантове, (два) канта, м. 1. Цветна ивица, с която се обточват шевове или краища на дрехи. Бял панталон с тъмнос...
каня - каниш, мин. св. каних, мин. прич. канил, несв. 1. Кого. Повиквам, предлагам да дойде с някаква цел. Каня приятеля си на концерт. К...
кана - мн. кани, ж. Стъклен или порцеланов съд за течности, подобен на голяма издута чаша с дръжка и улей за изливане при отвора. Кана с ...
кану - мн. канута, ср. 1. Дълга и тясна спортна лодка с едно весло. Едноместно кану. 2. Само ед. Спортна дисциплина — гребане с такава ло...
акант - (лат. acanthus от гр. akanthos 'бодливо дърво')1. Бот. Южно декоративно растение с големи нарязани листа.2. Арх. Орнамен...
декан - мн. декани, м. Ръководител на факултет във висше учебно заведение.// прил. декански, деканска, деканско. мн. декански.
тъкан - тъканта, мн. тъкани, ж. 1. Материя, изработена чрез тъкане. Копринена тъкан. 2. Само ед. Начин, по който е изработена такава матер...
канон - мн. канони, (два) канона, м, 1. В християнската религия — установено от църковните отци правило. Черковните канони не му позволява...
канал - мн. канали, (два) канала, м. 1. Изкоп, по който тече вода за напояване или се събират и отвеждат дъждовни или нечисти води. 2. Дъл...
канап - мн. канапи, (два) канапа, м. Здрава конопена връв, използвана за плетене или за връзване. Чувалът е завързан с канап. // същ. умал...
канче - мн. канчета, ср. 1. Метална цилиндрична чаша с дръжка. За разходката взех и канчета за чай. 2. Висок метален съд с дръжка отгоре з...
балкан - мн. балкани, (два) балкана, м. 1. Планина.2. Само ед. Друго собствено име на Стара планина.// прил. балкански, балканска, балканск...
буркан - мн. буркани, (два) буркана, м.Стъклен съд с широко гърло и с цилиндрична форма за компот, сладко и др.// същ. умал. бурканче.
вулкан - вулкани, (два) вулкана, м.Конусовидна планина, хълм, на чийто връх има кратер, чрез който от земните недра от време на време изри...
диканя - мн. дикани, ж. Истор. Дървен земеделски уред, използван в миналото за вършеене на харман, който се тегли от кон.
закана - мн. закани, ж. Изразена с думи или жест заплаха. Отправям закана.
заканя - заканиш, мин. св. заканих, мин. прич. заканил, св. — вж. заканвам.
кантон - мн. кантони, (два) кантона, м. 1. Малка къща край железопътна линия или шосе, в която живее пазач. 2. Административно-териториална...
каньон - мн. каньони, (два) каньона, м. Тясна речна долина със стръмни склонове. Преминаването през каньона е трудно.
каната - мн. канати, ж. Дъсчена странична част на каросерията на камион или на каруца.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: