| об--- - Намерени са 37 думи от търсенето |
|---|
| обръч - мн. обръчи, (два) обръча, м. 1. Сгъната във формата на колело пластина от метал или дърво. Наби обръчите на кацата. Рокля с обръчи... |
| обект - мн. обекти, (два) обекта, м.1. Предмет, явление, факт, към който е насочена някаква дейност. Обект на изследване.2. Предприятие, у... |
| обзор - мн. обзори, (два) обзора, м.1. Преглед на обединени от обща тема явления. Политически обзор.2. Възможност за обхващане с поглед на... |
| обрат - мн. обрати, (два) обрата, м. 1. Рязка промяна в движението или развитието на нещо. Обрат в отношенията. 2. Спец. Своеобразно съчет... |
| обрив - мн. обриви, (два) обрива, м. Малки пъпки, които се появяват върху кожата или лигавицата при заболяване. Алергичен обрив. |
| общо- - Първа част на сложни думи, която означава: 1. Общ за нещо, назовано чрез втората част: общовойскови, общоградски, общонароден и др... |
| обадя - обадиш, мин. св. обадих, мин. прич. обадил, св. — вж. обаждам. |
| обаче - съюз. 1. Изразява противопоставяне: но, ала. Извиках, обаче той не ме чу. 2. Нареч. Логическо уточнение за противопоставяне. Къщат... |
| обвия - обвиеш, мин. св. обвих, мин. прич. обвил, св. — вж. обвивам. |
| обез- - представка. В състава на глаголи със значение лишавам от нещо, освобождавам от нещо: обезлесявам, обезводнявам, обезболявам, обезс... |
| обеля - обелиш, мин. св. обелих, мин. прич. обелил, св. — вж. обелвам. |
| обема - обемеш, мин. св. обех, мин. прич. обел, св. — вж. обемам. |
| обер- - Първа част на сложни думи, която означава старши по длъжност: оберкелнер, оберлейтенант, оберофицер, оберпрокурор. |
| обера - обереш, мин.св. обрах, мин. прич. обрал, св. — вж. обирам. |
| обеся - обесиш, мин. св. обесих, мин. прич. обесил, св. — вж. обесвам. |
| обеца - мн. обеци, ж. Накит, който се поставя на ушите, като обикновено се промушва през пробита в тях дупка. Златни обеци. Обеци с клипс.... |
| обида - мн. обиди, ж. 1. Несправедливо оскърбление, засягане на честолюбието, огорчение. Понасям обиди. 2. Чувството, което предизвиква та... |
| обидя - обидиш, мин. св. обидих, мин. прич. обидил, св. — вж. обиждам. |
| обиск - мн. обиски, (два) обиска, м. Официален служебен оглед на някого или нещо, за да се открие доказателство за престъпление или укрити... |
| обица - мн. обици, ж. Обеца. |