само ед. 1. Спец. Във философията — материалистическо учение на древногръцкия философ Епикур, който в основата на човешкото щастие поставя удоволствието от задоволяване на жизнените потребности. 2. Прен. Склонност към комфорт, стремеж към удоволствията в живота.