| руш - Намерени са 38 думи от търсенето |
|---|
| душ - душът, душа, мн. душове, (два) душа, м. Приспособление в баня, което пропуска водата на тънки струйки. • Вземам душ. Къпя се с так... |
| руж - ружът, ружа, мн. ружове, (два) ружа, м. 1. Остар. Червило за устни. 2. Вещество за придаване руменина на бузите. |
| рус - руса, русо, мн. руси, прил. 1. За окосмяване на човек — който е със светъл, бледожълт цвят. Руса коса. 2. За човек — който е със с... |
| туш - тушът, туша, мн. тушове, (два) туша, м. Вид гъсто черно мастило, използвано за рисуване и чертане, което засъхва бързо. Портрет с ... |
| чуш - междум. За подкарване на магаре; дий. |
| руша - рушиш, мин. св. руших, мин. прич. рушил, несв.; какво. 1. Развалям нещо изградено; събарям, срутвам. Руша сградата, за да построя ... |
| юруш - само ед. Остар. 1.Нападение, атака, пристъп. Децата на юруш излязоха навън. 2.Като междум. Напред, в атака! Юруш на маслините! |
| круша - мн. круши, ж. Овощно дърво, което ражда конусовидни издължени сладки плодове с жълт или зелен цвят, както и самият плод. // прил. ... |
| крушка - мн. крушки, ж. 1. Малка круша. 2. Разг. Електрическа лампа. • Има си крушка опашка. Разг. Всяко нещо си има причина, основание. |
| наруша - нарушиш, мин. св. наруших, мин. прич. нарушил, св. — вж. нарушавам. |
| рушвет - мн. рушвети, (два) рушвета, м. Разг. Подкуп. |
| съкруша - съкрушиш, мин. св. съкруших, мин. прич. съкрушил, св. — вж. съкрушавам. |
| разруша - разрушиш, мин. св. разруших, мин. прич. разрушил, св. — вж. разрушавам. |
| хитруша - мн. хитруши, ж. Разг. Обикн. одобрително или снизходително. Хитра жена, хитро момиче или хитро женско животно. |
| рушител - рушителят, рушителя, мн. рушители, м. Човек, който руши (обикн. във 2 знач.). |
| вихрушка - мн. вихрушки, ж.1. Вятър в кръг, който извива в стълб прах и леки предмети.2. Вихър (в 1 знач.). |
| перушина - само ед. 1. Съвкупността от перата на птица. 2. Много пера. Петлите се сбиха и наоколо се разхвърча перушина. // прил. перушинен, ... |
| разрушим - разрушима, разрушимо, мн. разрушими, прил. Който може да бъде разрушен. |
| крушение - мн. крушения, ср. Провал, катастрофа, крах. Крушение на идеи. Крушение на мечти. |
| нарушител - нарушителят, нарушителя, мн. нарушители, м. Този, който нарушава някакви норми, правила, закони. |