духовита, духовито, мн. духовити, прил. 1.
Който проявява
остроумие,
който е с
добро чувство за хумор; забавен, остроумен. Духовит човек. 2. Който е израз, проява на остроумие, добро чувство за хумор; забавен, остроумен. Духовита забележка. // същ. духовитост, духовитостта, ж.