добра, добро, мн. добри, прил. 1. Който прави добро, който проявява отзивчивост, разбиране към другите. Добър човек. 2. Който е израз, проява на добро, на отзивчивост към хората. Добра усмивка. Добър поглед. Добри думи. 3. Който носи добро; благоприятен. Добри новини. 4. За предмети — ценен, подходящ, хубав. Добра книга. Добра специалност. 5. Който се съобразява, отговаря на определени изисквания. Добра подготовка. Добър зъботехник. Добро поведение. 6. Близък; с когото се разбираме добре. Добър познат. Добър приятел. 7. Благополучен, охолен. Добър живот. 8. За количество, обем — достатъчно голям. Добри пари. 9. Като същ. Оценка четири в шестобална-та система. // същ. доброта, ж. • Добро утро. Добър ден. Добър вечер. Поздрави пожелания при среща в различните часове на деня. • Добра среща. Разг. Поздрав при среща.

Че си, ако сънуваш, другите ще се отнасят добре с тебе. Ако в съня ти някой познат е добър или върши добрини, ще имаш повод да изявиш и да докажеш най-положителните черти на характера си.

good