мн. дирници, (два) дирника, м. Разг. Задна седалищна
част на човешко
тяло;
задник. • Станал съм с дйрника си нагоре/напред. Безпричинно съм
сърдит,
нямам настроение. • Сядам си на дирника. 1. Заемам се усилено с някаква работа. 2. Примирявам се с нещо, съгласявам се с нещо, което не ми харесва. 3. Преставам да върша лудории или неразумни постъпки; умирявам се.