диплиш, мин. св. диплих, мин. прич. диплил, несв. 1.
Правя на дипли. 2.
Какво.
Сгъвам,
прегъвам.
Дипля изпраните дрехи. 3. За планинско възвишение — образувам дипли. — дипля се. 1. Ставам на дипли; гъна се. Роклята и се диплеше при всеки полъх на вятъра. 2. За планинско възвишение — простирам се под формата на дипли. Планината се диплеше нататък, покрита с гъсти гори.