гърмиш, мин. св. гърмях, мин. прич. гърмял, несв.1.
Произвеждам гърмеж (в 1 знач.),
стрелям. Гърмят с пушките.2. Прен. Произвеждам или
издавам силен звук, шум. Колелетата гърмят. Радиото гърми. Гласът му гърми в коридора.— гърми.Безл. Чува се, разнася се гръм, гръмотевица.— гърми се.Безл. Гърми.// същ. гърмене, ср.