| отр - Намерени са 127 думи от търсенето |
|---|
| от- - представка. I. В състава на глаголи със значение: 1. Чрез действието се откъсва, отделя част от нещо: отхапвам, отчупвам, отсичам,... |
| отред - мн. отреди, (два) отреда, м. 1. Специална войскова група. Партизански отред. 2. Група хора, обединени от съвместна дейност. В отре... |
| отрез - мн. отрези, (два) отреза, м. 1, Спец. Част от кръг, заграден от дъга и хорда; сегмент. 2. Отрезка. |
| отрия - отриеш, мин. св. отрих, мин. прич. отрил, св. — вж. отривам. |
| отрок - мн. отроци, м. 1. Истор. Зависим от феодала селянин във феодална България. 2. Остар. Новородено дете. // същ. умал. отроче, мн. от... |
| отряд - мн. отряди, (два) отряда, м. Отред. |
| отръки - нареч. Разг. Удобно, сгодно. • Иде ми отръки. Разг. Умея да правя нещо, сръчен съм. |
| отровя - отровиш, мин. св. отрових, мин. прич. отровил, св. - вж. отравям. |
| отрада - мн. отради, ж. Остар. Удоволствие, радост. // прил. отраден, отрадна, отрадно, мн. отрадни. |
| отразя - отразиш, мин. св. отразих, мин. прич. отразил, св. — вж. отразявам. |
| отрано - нареч. По-рано от определеното време. Отрано сте тръгнали на екскурзия. Децата трябва отрано да се приучват към ред. |
| отрежа - отрежеш, мин. св. отрязах, мин. прич. отрязал, св. — вж. отрязвам. |
| отрека - отречеш, мин. св. отрекох, мин. прич. отрекъл, св. — вж. отричам. |
| отрина - отринеш, мин. св. отринах, мин. прич. отрнал, св. — вж. отринвам. |
| отрова - мн. отрови, ж. 1. Вещество, което причинява смърт или предизвиква болестно състояние. Змийска отрова. 2. Прен. Язвителност, злоба,... |
| отроша - отрошиш, мин. св. отроших, мин. прич. отрошил, св. — вж. отрошавам. |
| отредя - отредиш, мин. св. отредих, мин. прич. отредил, св. — вж. отреждам. |
| отроня - отрониш, мин. св. отроних, мин. прич. отронил, св. — вж. отронвам. |
| потрес - само ед. 1. Разтърсване. 2. Силна емоционална реакция, дълбоко вълнение с елемент на ужас и страх. |
| потрия - потриеш, мин. св. потрих, мин. прич. потрил, св. — вж. потривам. |