гониш, мин. св. гоних, мин. прич. гонил, несв.1. Кого/какво.
Тичам, за да
настигна или
уловя. Кучето гони котката.2. Кого/какво.
Пъдя,
прогонвам, изпъждам. Аз ги гоня от тук, те пак идват.3. Кого. Подлагам на гонение; преследвам, притеснявам, тормозя. Гонят ги като новобранци.4. Прен. Какво. Стремя се да постигна цел. Цял живот гоних щастието, но все не успявах да се добера до него.— гоня се.Само мн. Взаимно извършваме действието гонене (в 1 знач.).// същ. гонене, ср.