| ос--- - Намерени са 10 думи от търсенето |
|---|
| осъдя - осъдиш, мин. св. осъдих, мин. прич. осъдил, св. - вж. осъждам. |
| остър - остра, остро, мн. остри, прил. 1. Който има тесен, тънък връх. Остър молив. Остра чука. 2. Който може да реже добре или да пробожд... |
| осека - осечеш, мин. св. осякох, мин. прич. осякъл, св. — вж. осичам. |
| осика - мн. осики, ж. Вид дърво — трепетлика. // прил. осиков, осикова, осиково, мн. осикови. |
| особа - мн. особи, ж. 1. Важен човек, високопоставена личност. Царска особа. 2. Особен човек, личност. Търси те някаква особа. Известна ос... |
| освен - предлог. 1. За изразяване на изключване от общото; с изключение на, без да се брои. В този град освен тебе никого не познавам. 2. ... |
| осеня - осениш, мин. св. осених, мин. прич. осенил, св. — вж. осенявам. |
| осмея - осмееш, мин. св. осмях, мин. прич. осмял, св. — вж. осмивам. |
| остен - мн. остени, (два) остена, м. Тояга с остро желязо на единия край, с която се подкарват волове или биволи. |
| остря - остриш, мин. св. острих, мин. прич. острил, несв.; какво. Правя нещо да стане остро или режещо. Остря молив. Остря нож. |