викът, вика, мн. викове, (два) вика, м.1.
Гръмък,
силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове.
Отчаян вик разтърси тишината.2. Зов,
повик, призив. Вик за помощ. Вик за борба.3. Прен. Шумна, демонстративна себеизява.
Викаш ли насън, ще чуеш новина. ако друг вика в съня ти, околните ще научат тайните ти.