среб - Намерени са 19 думи от търсенето |
дреб - дребта, само ед., ж. Дребни остатъци, отпадъци след развлачване на лен, вълна, памук и др |
сред - предлог. 1. В средата, в центъра на определено пространство; насред, всред, посред. Сред селото. Сред стаята. 2. В средата на опре... |
срез - срезът, среза, мн. срезове, (два) среза, м. Разрез. Правя напречен срез. |
сребро - само ед. 1. Спец. Бял и бляскав ковък благороден метал, от който могат да се изработват накити. Изделия от сребро. 2. Изделия от т... |
осребря - осребриш, мин. св. осребрих, мин. прич. осребрил, св. — вж. осребрявам. |
сребрея - сребрееш, мин. св. сребрях, мин. прич. сребрял, несв. 1. Придобивам сребрист цвят. С всеки изминал ден косата му сребрее. 2. Забел... |
сребърен - сребърна, сребърно, мн. сребърни, прил. 1. Който е направен от сребро. Сребърни прибори. Сребърни обици. 2. В състава на който има... |
посребря - посребриш, мин. св. посребрих, мин. прич. посребрил, св. — вж. посребрявам. |
сребрист - сребриста, сребристо, мн. сребристи, прил. Който има бял или белезникав блясък като цвета на среброто. Сребристи отблясъци. Сребри... |
сребърник - мн. сребърници, (два) сребърника, м. Истор. Старинна сребърна монета. |
посребрея - посребрееш, мин. св. посребрях, мин. прич. посребрял, св. - вж. посребрявам. |
среброкос - среброкоса, среброкосо, мн. среброкоси, прил. На когото косите имат цвят на сребро; изцяло побелял, среброглав. |
осребрявам - осребряваш, несв. и осребря, св.; какво. Правя парично покритие на платежно средство. Трябва да осребря чека. |
среброглав - среброглава, среброглаво, мн. среброглави, прил. На когото косите имат цвят на сребро; изцяло побелял. Среброглав старец. |
посребрявам - посребряваш, несв. и посребрея, се. Побелява ми косата. |
сребролюбка - мн. сребролюбки, ж. Сребролюбива жена. |
сребролюбец - мн. сребролюбци, м. Сребролюбив човек. |
сребролюбив - сребролюбива, сребролюбиво, мн. сребролюбиви, прил. Който обича парите; алчен, скъпернически. // същ. сребролюбие, ср. |
сребристобял - сребристобяла, сребристобяло, мн. сребристобели, прил. Който има бляскав, искрометен бял цвят. |